Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Кирил Петков сменя Спасителя Слави Трифонов?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изглежда, че на българския политически пазар предстои да се появи нова група специализирани услуги. След скромния успех на услугата „изчегъртване“ и други от типа на „кърти, чисти, извозва“ тези услуги изглеждат насочени към определен кръг от потребители. Проектът за политическа формация около министрите от служебния кабинет Асен Василев и Кирил Петков се вписва в новия тренд, който извежда на преден план услуги като: „цепи, лепи, вулканизира“.
По отношение на „цепенето“ и разцепването с почти месец закъснение от ИТН обвиниха Татяна Дончева в подобен опит. Независимо дали е вярно или не, това ще увеличи още повече напрежението, възникнало сред разнородните части на ИБГНИ и работи в полза на сценария, при който ИТН може да привлече част от техните гласоподаватели. Насърчаването от страна на Румен Радев към министрите от служебния кабинет да направят своя партия, с „по-широка философия“, ще има подобен ефект върху избирателите на „Демократична България“, но и на ИТН. Това изглежда като опит да бъдат привлечени избиратели, които се впечатляват от дипломи на чуждестранни университети и владеенето на чужд език.
Услугите, свързани с лепенето, стават все по-търсени, но предлагането е изключително ограничено. Опитът на БСП да „слепи“ различни части от лявото политическо пространство преди изборите от 11 юли не дадоха очаквания резултат. Най-малкото не спряха тенденцията към загуба на електорална подкрепа, а задълбочиха и без това критичния идеологически разнобой в БСП за България. ГЕРБ-СДС също не успяха да „слепят“ нови партньори и избиратели към коалицията си. Минималният прилив на гласове към ДБ не е достатъчен, за да се очаква постигането на резултат, който би могъл да превърне Обединението в решаващ фактор за „слепването“ на следващо управляващо мнозинство в 47-ото Народно събрание.
Точно затова проектът „Василев – Петков“, за който се говори все повече, изглежда като възможност за успешно „вулканизиране“ на различни части от разпокъсаното политическо представителство. Масираната пропаганда в полза на този проект вече е в ход. Като всяка „огнева подготовка“, предшестваща настъпление, основните послания на тази кампания са насочени към „модернизирането на страната“, „новите лица“, „успелите българи“ и какво ли още не, защото на Петков му „пукало за България“, а Василев търсел „съмишленици“. Този път политическият инженеринг е насочен към създаването на прототип на „президентска партия“, която пряко да изразява и обслужва амбициите на Радев.
Във времето до поредните извънредни парламентарни избори може да се регистрира някакво дружество с ограничена отговорност, но не и политическа партия или движение в истинския смисъл на думата. Изглежда, че това не интересува никого. „Подгряването“ на публиката вече е в ход и то ще продължи, докато не постигне целта си. Няма значение дали този нов синтетичен продукт ще представлява някаква част от българските граждани. Важно е да обслужи по подходящ начин онези корпоративни интереси, които са разочаровани както от ИТН и ИБГНИ, така и отчасти от ДБ като „агенти на промяната“.
Отвъд пропагандните клишета имаме опит да бъде капитализиран (да се надяваме, че само в политическия, а не и във финансовия смисъл на думата!) мандатът на двамата министри и останалите фигури от техните екипи в служебното правителство. Ако се вгледаме внимателно в техните действия през изминалите стотина дни, можем да се ориентираме относно интересите, които търсят подобен ефект. Тяхната задача бе да „разчистят терена“, но не от „корупционни практики“, а от онези субекти, които трайно се бяха установили на него.
Спирането и пренасочването на определени финансови средства; основните насоки на актуализацията на бюджета; смяната на ръководството на ББР, натискът върху ДКК и промените в редица държавни дружества; смениха „пейзажа“ и откриха възможности за навлизане на нови пазарни субекти. Проектът „Василев – Петков“ ще предостави възможности за пълноценно използване на новата ситуация. Няма съмнение, че става дума именно за създаване на изгодни пазарни условия, предназначени за определен брой клиенти. Все пак кариерата и на двамата е по-скоро в сферата на финансовото консултиране, а не държавното управление.
„Вулканизацията“ може и да даде резултат въпреки липсата на някои необходими условия. Няма ентусиазъм сред избирателите относно възможността да гласуват за поредния нов Спасител. Няма прилив на оптимизъм, а профилът на служебните министри не предполага към тях да се насочи вниманието на онези, които се опасяват от настъпващата криза. Тази „стока“ вече е продавана, но само еднократно, преди двадесет години, във вида на универсалния перилен препарат „НДСВ“. Мантрата за „борбата с корупцията“ има ограничен и краткотраен ефект. Хвалебствията по адрес на служебното правителство вече изчерпват потенциала си.
Именно затова технолозите на този проект разчитат на ниската избирателна активност и мобилизацията, която биха могли да постигнат конкретните субекти и компании, които биха били заинтересувани от новите възможности, които ще им предложи бизнесът на Василев – Петков &Co. Вече ни убеждават, че този нов продукт ще успее да привлече избиратели на всички парламентарно представени партии – къде с обещания, къде с дипломи, къде просто с директни оферти. За да бъде постигнат конкретен резултат, „проектът“ ще бъде държан колкото е възможно по-дълго в сферата на фантазиите и обещанията, за да не загуби твърде бързо привлекателността си.
Радев се опитва да запази някаква санитарна дистанция спрямо „вулканизацията“, но това изглежда почти невъзможно. Очевидно е, че именно интересите, в чиято услуга се постави той, ще търсят своята реализация чрез подобен продукт на политическото инженерство. До изборите той ще продължи да търси всяка възможност за компрометиране на политическите партии и за лансиране на собствените си амбиции за установяване на модел, при който президентът да има несъразмерно влияние върху парламентарното мнозинство. Тази авторитарна амбиция вече не може да бъде прикрита с обичайните за Радев високопарни клишета, декламирани с фалшив патос.
Повече от всякога парламентаризмът и демокрацията са под заплаха. Дали българските граждани ще се опитат да ги опазят и възстановят, предстои да разберем.Сигурно изглежда само това, че финансовите потоци променят посоката си и в оставащите по-малко от 80 дни до следващите парламентарни избори те ще търсят нови възможности за инвестиции във власт.
Пазарът на власт е отворен, въпреки че предлаганите услуги изглеждат все така некачествени.
